Епикур (341-270 г. пр.Хр.)
Епикур
Епикур е роден в Гаргет, близо до Атина. Родителите му се преселват на егейския остров Самос, където баща му, Неоклес, е учител, а майка му, Керестрате, се занимава с магьосничество.
През 324-323 г. пр.Хр. Епикур се връща в Атина. Започва образованието си при Памфил, при който изучава платоновото учение. Признанието на Епикур идва много рано. Според запазените източници неговият интерес към философията се проявява когато той е 12-годишен. При четенето на Хезиод, едва 14-годишен той задава въпроси на Диоген за първичния хаос. Но неудовлетворен от получените отговори, продължава образованието си като се отнася с особена сериозност към самобучението си. Запознава се с идеите на Аристотел и Демокрит, след което преподава в различни части на Мала Азия. Той доразвива учението на Демокрит, но се различава от него по своя детерминизъм. Спечелва много привърженици на атомистичното учение. Според неговата теория, отнасяща се до физиката, всичко се състои от неделими атоми. Той смята, че усещането е източник на всички знания и предвестник на емпиризма.
През 311-310 г. пр.Хр. Епикур преподава в Митилини, на остров Лесбос, а след това основава своя школа в Лампсакус. През 306 г. пр.Хр. се връща в Атина и закупува градина, която става известна като “Градината на Епикур”. Тя се превръща в място, където се събират учениците от неговата школа. В училището можели да постъпват мъже и жени от всички социални слоеве, тъй като не съществували ограничения. Училището представлявало един вид приятелска общност, но въпреки това съществувала йерархична система и имало разделение на нива сред последователите.
Това, което днес знаем за Епикур и за неговата философия, идва от коментарите на по-късните му последователи. Смята се, че той е автор на около 300 трактата, от които обаче са запазени само отделни части. Неговото основно произведение се нарича “За природата” и се състои от 37 книги. Неговата философия проповядва удоволствието – материално и емоционално. Целта е да се постигне щастлив и спокоен живот, без болка и страх. Той категорично се противопоставя на платонизма. Със своето учение и с градината, в която основава школата, осигурява безсмъртието на името си.
Епикур умира през 271 или 270 г. пр.Хр.
